От многото причини да ни боли зъб, пулпитът е втората по честота, след кариесите. Представлява възпаление за зъбната пулпа – живата дентална тъкан. В нея се помещават нервите и кръвоносните съдове, изхранващи зъба. Тъй като всеки възпалителен процес включва подуване на възпалената тъкан, при пулпита настъпва подуване на пулпата. Тук, обаче, има характерна особеност – пулпата е заобиколена от много твърда и ригидна тъкан – дентина, поради което няма накъде да се разшири. Това увеличава натиска върху нервите в засегнатия зъб, което прави зъбобола при пулпит особено мъчителен. Често болката се разпространява и обхваща и съседните зъби до такава степен, че пациентът не може да определи със сигурност кой зъб е източникът на болката. Може да бъде обхваната дори цялата челюст.
Също така, силният натиск, упражняван върху нервите, прави зъбите особено чувствителни. Въздействия, които при нормални условия не предизвикват дискомфорт като топли или студени напитки или въздух, при пулпит могат да предизвикат силна болка.
Най-честата причина за появата на пулпит е продължителното нелекуване на кариес. След като премине през емайла, кариозният процес достига дентина – калцифицираната тъкан между емайла и пулпата. Още на този етап може да се развие пулпит, въпреки, че инфекцията не е достигнала пулпата. Това е така, защото продукти от бактериалния метаболизъм могат да достигнат пулпата преди самите бактерии да са попаднали в нея. Пулпата е все още жива и чувствителна на външни стимули. Това е етапът на обратимия пулпит, т.е. състоянието може да бъде напълно излекувано чрез подходящо зъболечение – овладяване на кариозния процес и запълване на празнината с пломба.
Други причини за появата на обратим пулпит могат да бъдат ерозии или счупвания на зъба, които достигат дентина, но не и пулпата; изпилване на зъбите при поставяне на пломба; нараняване на емайла и дентина при професионално почистване на зъбите.
Ако кариесът не бъде излекуван докато пулпитът е все още обратим и достигне подлежащата пулпа, се нарушава херметическата затвореност на зъба. В него попадат храна и бактерии от устната кухина – предимно анаероби като Steptococcus mutans, които ферментират въглехидратите в хранителните остатъци и отделят органични киселини. Анаеробната инфекция лесно се разпознава по неприятната миризма на развалено, която идва от зъба. На този етап пулпитът вече е необратим. Органичните киселини и останалите метаболити, отделяни от бактериите, могат да умъртвят пулпата и съдържащите се в нея нерви, което прави зъба крехък и чуплив. Зъбът трябва да бъде лекуван чрез изваждане на пулпата и запълване на денталната празнина и каналите с гутаперча – материя, подобна на гума, или изваждане на зъба.
Симптомите на необратимия пулпит са тъпа болка, продължаваща дълго след топлинно дразнене на зъба и намалена чувствителност към електрическо стимулиране, чрез което се изпитва дали зъбът е все още жив. Възможно е, обаче, поради загиване на нервите да няма никаква болка.
Навременното идентифициране на причините за пулпита и лечението му са от решаващо значение за избягване на бъдещи усложнения.
Профилактиката му е неспецифична, т.е. тя е обща за него и редица други стоматологични състояния – гингивит, пародонтоза, кариеси и др. За всички тези състояния профилактиката се състои изцяло в добрата орална хигиена – редовното и навременно миене на зъбите след всяко хранене; използването на интердентални четки или конци за зъби за почистване на междузъбното пространство; плакнене на устата по 2 – 3 пъти на ден с води за уста, които потискат развитието на кариеспричиняващите бактерии и редовното посещаване на стоматолог за профилактични прегледи.
